Госпожа, Ц,
/същата отгоре-надолу, или обратното ?!/,
пак танцува степ
в коридора на приземния етаж.
А, после ...
На първия, усмивката ѝ се заключва.
Прибира всичките си тайни в малка чантичка.
На втория етаж ти кима.
Главата ѝ ще се търкулне сякаш ...
На третия поглежда към шпионката –
онази баба пак я наблюдава –
нахалница, как смее да посяга
на хорското изкачване по стълби!
Четвъртия го взима бавно - бавно,
а погледът ѝ се разпъва шумно ...
На петия се спира за почивка.
Кашля.
Кутиите с цигари натежават,
обаче още не е стигнала до тази,
която някога ще я пребие.
Над шестия прелита късо,
към седмия където е небето.
Пък казват,
седмото небе е трудно постижимо,
понеже асансьорът не работи!
Съмнявам се дали изобщо
ще може някой друг да го отскочи!