усмивката-
врата към думите
подстригва тишината
събира хоризонта перспективи
по завоите на нощите
катастрофират мислите
скучни улици
задраскани носталгии
така нетрайно сътворени
графити в ириса са нощите
внезапни промеждутъци -
гримасите
отварят се, затварят
завеси са лицата ни
картонен куфар от мечти
подпира Времето
което плаче
зимни клони
дълбаят небето на нощите
акватинта е утрото
подведени в посоките
чертаем пътищата с тебешир
преди света да изкрещи
с последните си капки дъх:
ИЛЮЗИЯ е ВРЕМЕТО
тъмното изблизва прозорците
стаята се завърта
отсреща светват лампата
жената ръкомаха
мъжът крачи безшумно
слагат вечеря на масата
телевизорът мига в синьо
........................
отвътре са студени мислите им
|