има нещо в окото ми

едно бебе се е заклещило в окото ми
виждаш ли го?

ако се обърна в профил
можеш да съзреш
линията на носа

устата му е стисната

*

“колко можеш да чакаш?
мразя цялото това чакане”

“когато бях малка
веднъж през лятото
чаках майка си която беше излязла
да връща книги в библиотеката

все още я чакам

сега мисля, че бих могла да чакам
цял живот”

*

аз съм конструкция
една извиваща се спирала нагоре
към луната ожених се
за един ров който държа тук
на балкона

останалите деца
ме последваха извън града мен
и моята луда флейта така казваха за нея
не искаме вече сенки в края на леглото
не искаме вече сенки
искаме да паднем вътре
искаме да паднем в
искаме да паднем

(и ти си тук)

останалите деца
ме последваха от града
до морето

*

всички на крак
влиза учителката

в хор:
добър ден, госпожо

седнете

веднъж се обърках като теб
и я нарекох мамо
много се засрамих

*

“тъжна ли си?”

“много”

“защо?”

“исках да ме отведеш надалеч от мен”

*


“бих искала да ме гледаш
с любов, с каквато
онова момиче
гледа своето куче”

след това те одрасках
и избягах на покрива
исках да отида да спя на място
каквото и да е място близо до някой
който и да е
чийто мирис
да харесвам

*

тишина:
диктовка


*


ще имам хубава къща
хубава градина
мишките ще си отидат
от мазата ми
ще имам къща пълна с пластмаса
пластмасово цвете
пластмасова чаша
пластмасово дистанционно
ще бъда безболезнена и разтворима
с топлината на ръката си
ще лекувам раните си
ще се разхождам по пристанището

*

синът на някого
дъщерята на някого
ще дойдат да се слеят
с мен
в задната част на очите ми


*
ще хвърля играчките ти на пода
преди сънят да дойде, ще запуша клепачите си
с чаши и слънчогледи
останалите деца ще ни последват
извън града чак
до морето

*

“имам нужда от теб.
не мога да направя това сама”

*

виждам сенки в огледалата ти гол гледаш
на другата страна
от прозореца от прозореца
отражението ти върху луната
където обещах че утре ще
засадя едно лале

*

в главата си имам само сакати
и цяла планина от ръце
ръце на жени които са хранили войници
сакати които гледат загасени телевизори
с угасени цигари в пепелници
купени от венеция

“някои улици се отварят като азбуки”

“ям зеленчуци, за да се грижа за черния си дроб”

*

и ти събут и с обърната глава надолу
отрязана от един звук на клаксон
уплашена от алармите
гледаш една градина която някога
беше толкова хубава

сега една старица е задрямала под верандата
и една муха върви върху лицето й
трагично

*

детето с мегафон в ръка
трамваят който те научи
колко струват сутрините

изяждаш цветовете на закуската
и след това желанието ти да отпуснеш крака
върху целият този килим и
вестници

мислиш за един политик в черна кола
който казва на шофьор облечен в черно
да пусне някаква религиозна музика

*

движа се с бързината  
на времето което минава
в една чакалня близо до една старица
дните се състоят в това да светнеш
светлините в коридора за изгасиш
светлините в коридора
аз съм една издута торбичка чай
през цялото време през цялото време


*

когато сме близки като два клавиша на пиано
ти бял аз черна ти отдолу аз отгоре
понякога решаваме
да разменим местата си в коридора на страстта

*

всички на крак
всички да млъкнат
като камъни
изострени
не бъди неспокоен
гвоздеи и игли
едно ръкостискане
желанието
да бъдеш
някой друг
всички на крак
всички да млъкнат
като камъни
изострени

да измиеш колата
рано сутрин в неделя
децата се изваляха
вътре в себе си
следват ме
извън града
чак до
(искат да паднат от
искат да паднат в
искат да паднат)
едно от тях
с мегафон
останалите деца
изострени
река от безгрешна плът
вътре в морето
моите деца без мирис
и много тихи

ако наистина ме искаш
ела да разбиеш вратата
на къщата ми

аз
съм готова

*
*
*

 Остаряваме отвътре, Д.

Д., остави тази дълбока сянка да падне -  
паяци и сталактити гледат с едно общо око,
ръцете им пипнешком търсят
сигурност в уличните лампи.

В четири и половина сутринта
стрелките на часовниците се правят
на волейболисти рецитиращи поезия -  
би ли предположил, че в този час във Виетнам
едно момиче със скъсани мрежести чорапи
и малък чадър се навежда да вдигне химикал?

Този, който иска да бъде модерен,
да говори сега или да млъкне завинаги.

Остаряваме отвътре, Д.
Джобовете ни са пълни със салфетки
и пазарни списъци.
Зад витрините не виждаме вече
Силвия Плат като малко момиче.
В очите ни луната не плете сини пуловери
и нося обувки на токчета
само когато искам да стъпча мрака между ребрата.
 
Д., понякога си мисля,
че използвам погрешно думата “обичам”.
Казвам “обичам”, а все едно съм казала “кука”.
Нещо, което се затъква в бузата ми
и не може да се извади,
иска мен, иска мен и това е.

Понякога се чувствам като
пожълтяло листо на салата.
С тази моя несигурност,
какво ли може да се случи, Д.?
Гарантирам ти, че понякога не съществувам.
Не разбирам как можеш да вярваш,
че бих могла да те убедя в нещо.
Каквото и да е то.