събира хоризонта перспективи

по завоите на нощите

катастрофират мислите

скучни улици

задраскани носталгии

така нетрайно сътворени

графити в ириса са нощите

внезапни промеждутъци -

гримасите

отварят се, затварят

завеси са лицата ни

картонен куфар от мечти

подпира Времето

което плаче

зимни клони

дълбаят небето на нощите

акватинта е утрото

подведени в посоките

чертаем пътищата с тебешир

преди света да изкрещи

с последните си капки дъх:

ИЛЮЗИЯ е ВРЕМЕТО