sinio.liato

 
sinio.liato

Начало
ИзКазано
НО - ВИ - ТЕ
Крейзуни
Нощни(ци)
На фокус
Приказки
Притчи
Галерия
Визуална акустика
РадиоБлог
DJ MP3
Експерименти
Low's Story
Фото Галерия
Настроения
Downloads
Приятелите
За мен
За контакти
Южен Бряг
Бургас
Времето
Бла - Бла
Цветни Стъкълца
***


Видео YouTube Пътьом Ей така Сайтове Удивително Хумор АниМац Картички Форум

НО - ВИ - ТЕ / Александра Александрова

Александра Александрова
27.03.07 19:47

Автор: Александра Александрова

 

ВЗЕМИ...


... от хляба ми, омесих го


когато месечината узряваше


и в малко зрънце бе стаено утрото,


заспало кротко без да подозира,


че вече го измислих


и пожелах да го превърна в стрък метличина


по пътя стръмен към каменоломната,


когато крачиш сам със празните си джобове


знай - аз съм тази, дето ти изпраща


по пътя седемлистно утешение,


защото само залък хляб не е достатъчно.





В ПЛАНИНСКОТО ГАРВАНОВО ПОДНОЖИЕ


Никога не тръгваше с празни ръце


а на завръщане неспокоен


отнейде донасяше спомени


и ги редеше грижливо в кутийчици.


На минутите гледаше с недоверие


отмерваше такта посвоему


с камъчетата във обувките си.


Случваше се понякога да прелее


по пейзажа от бедни нивички


в планинското гарваново подножие


горчиво нарамил корените си,


и кротко прощаваше на молците,


че нощем пируват с ризата му.


Веднъж покрай него минала Сляпата


лениво, на трополяща каруца-


като добър стопанин я изпроводил


чак до ръбовете на хоризонта си


и на децата написал приказка


за кончето, уморено от бягане.


После отново напълнил чашките-


на себе си -старата щърбава,


синята- за случайния гостенин.

 





МОЛЯ ТЕ САМО НЕ КАЗВАЙ...


...че се страхувам


от бялото. Аз го чувам


нощем да шумоли от ъглите


тази сутрин пак беше оставило


отпечатъците си по картините.


Преструват се гласовете му и завличат ме


преди да доплувам до утешение-


познавам го- иска да ме погуби


в онова поле, което не нарисувах


фантазиите гдето са неродени скитници


и пищят ушите от глухота.


И в глухота нижат се дни и сънища


като дупките по покривката.


Хубаво е, че още не си се научила


да се усмихваш с пренебрежение


не казвай, мила, на никого че преди зимата


самотата ще заскрежи клепачите ми


а сега те моля - не идвай повече.


Все пак съм ти благодарен наистина


за вниманието и портокалите.



 


0.0884