Ако ме интервюират:
- Но какъв е твоят идеал?
- Да престана да пиша!
- Няма ли нещо, което да обичаш на този свят?
- Да, има. В ранна суха есен, в слънчев ден - паяжините, танца на лъскавите паяжини, които се вият над земята от неуловимия полъх на вятъра - обичам да ги гледам, легнал по гръб на тревата...

Аз трябва да се кача на трамвая. Но пред него е голяма навалица. Блъскат се с ръце и лакти, с нозе и колене, наместват се, изтикват се един другиго, ругаят се - така си пробиват път и влизат. За мене е очевидно, че ако искам да се кача, трябва да постъпя като тях. И аз тутакси, без никакво колебание, решавам: - Тръгвам пешком.
И все пешком вървя през живота - вече цял живот.

Това беше една малка спирка. Аз те виждах за първи път - през прозорците. Само няколко мига - и ние бяхме тъй близки! Ти ми разказа през стъклата нещо, което беше до смърт важно за двама ни, а аз братски те посветих в моята несрета. И ето, оставаше да слезнем и тръпни от щастие и скръб - да си подадем ръце. Но това беше една малка спирка. Нашите вагони се разминаха навеки: ти заминаваше натам, откъдето аз си отивах безвъзвратно.

   Димитър Подвързачов, 1881-1937 г. Псевдоними: Хамлет принц датски, Некий Нагел, Нестроевая сволоч и др. Поет, сатирик, преводач. Редактор и коректор във вестниците “Зора”, “Македония”, “Демократически сговор”, сп. “Звено” и др.

“ЕКЛЕСИАСТ”
   от Хамлет , принц датски
   Вестник “Зора”, бр. 1210, 25 юни 1923 г.

   Суета на суетите!
   Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
   Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.
   Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни.
   Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.
   Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце.
   Има ли нещо, за което може да се рече: “Виж! Това е ново и умно!” То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото.
   Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя.
   И видях всички дела, що се вършат под българското слънце.
   И ето - всичко е суета и угнетение на духа.
   От варварски народ никога не става държава.
   И дефицитът никога не става излишък.
   Аз рекох на сърцето си:
   - Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласнат напред!
   И се въоръжих с чест, правдолюбивост, снизходителност, търпение.
   И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува:
   - Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и гражданските свободи!
   А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници. Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-големия, най-големия властник. Но когато го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп.
   После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
   - Не вервайте никого, освен на мене - казваше той. - Всички са лъжци, крадци и разбойници - само аз съм чист като гълъбица.
   И виждам го, че лъже. Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си.
   Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:
   - Не го вервайте! Лъже ви за всичко.
   А те ми се присмяха и отвърнаха:
   - Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него - триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.
   И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему.
   И разбрах, че едните заслужават другите.
   И че безумието превъзхожда мъдростта.
   Затова се обърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето.
   Аз рекох на сърцето си: Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те. И си набодах на игли - дейци, борци, оратори, държавници, и ги турих в кутии да шават с краката нагоре.
   И видях с микроскоп едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен:
   - Държавата е безстопанствено говедо- езди, стрижи, бръсни, дои, както, колкото, когато и докогато можеш!
   - Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт!
   - Защото, както в смъртта - няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.
   - И по-добре да бъдеш магаре на власт, отколкото лъв в опозиция!

   Хамлет, принц датски