не зная къде води тази улица ...
малки прашинки скупчват погледа
цветове примамват стъпките
перспективите на сенките
накланят знаците
извървяват зримото по стакатото на думите
събират подскоците на дните
в топката на ветропоказател
къщите окъсяват
по дългия нос на следобеда
тичат раздрани посоките
извивките на стълбите гадаят устрема
лицата са черти
от прах...
и улицата преминава
край онези светлини
които са се свивали
като изпран пуловер
на 90 градуса в пералнята
между случването
и допустимото
по парапета на високото
и гънките пресищане
някога когато...
отдавна...
днес не е било...
сега -
прогнозата за дъжд е невъзможна
преди да разбереш
къде са паузите на мислите