не зная къде води тази улица ...
 

малки прашинки скупчват погледа

цветове примамват стъпките

перспективите на сенките

накланят знаците

извървяват зримото по стакатото на думите

събират подскоците на дните

в топката на ветропоказател

 

къщите окъсяват

по дългия нос на следобеда

тичат раздрани посоките

извивките на стълбите гадаят устрема

лицата са черти

от прах...

и улицата преминава 

край онези светлини

които са се свивали

като изпран пуловер

на 90 градуса в пералнята

между случването

и допустимото

по парапета на високото

и гънките пресищане

някога когато...

отдавна...

днес не е било...

 

сега -

прогнозата за дъжд е невъзможна

преди да разбереш

къде са паузите на мислите