никой не забеляза

когато по улицата тръгна

с малките стремежи и дългите усмивки

завила късчета шум

в джобовете на сигурността

с неясната потребност от докосване

смалила луната

в далечна маниерна походка

за уличните лампи изпитание

по хърбавите гълъби прицелена

ЗАЩОТО ТЯ

не притежава друго

освен среднощни малки истини

разхвърляни по пода като топчета

и с много имена наречени

отдавна покрай

гарите е минала

в случаен трепет стъпките и бързи

несръчно вплетени в пейзажа

завръщат се понякога...

в лицата на безцелни минувачи

така прегънати от скука

еднакви нощни светли късчета

КОГАТО ТЯ

не иска да заспи

НАПУК

Прозирам тишината на прозорците....
тихо като отдалеченост
бавно като аржентинско фадо

нощем

алеите събират перспективи
уморени прашинки
посоките
не са това което...
утре цветовете
избеляват

точици от миг