ЗАКЛИНАНИЕ


Преди да чуя изстрела
Тя вече пада
Крилете й седефени все още
Са разпънати
В посоките на изгрева и залеза



Все още
Острото й като диамантена игла
Око е вгледано
В далечна вечност
През погледа на птицата наднича
Златиста древна мъдрост
Наднича
Сътворението на света
Наднича
Същността ни на крилати



Самонадеян изстрелът отеква



От върховете на перата се разискрят
Каскади светлина
И писък кратък Бог простена



Над скелетчето бяло
Над собствената си тъга
От безпросветно минало
Наум изричам



През всички времена на Времето
Над всички бели скелети
На бившите ни песни



До следващата песен
До следващата вечност
Птицо