железен кей –  купове

от въглища  и сяра -  отраженията им

се разтварят

в скуката

на една есхатология 

сред зелени водорасли -  алвеоли

на удавник

полуразмит

но дишащ тежко

в ритъма на мъртвото

течение 

бавната вода

над дъното

над потопеното съзнание

атеизмът -  прецедил мътилките

но фиксиран

от ръждиви котви 

амфори

с чезнещи естетики

в седимента от черупки 

мъртвата вода  -

на всякое пристанище 

и отпечатъка ти там

с аурата

лунна 

и петната

на мазута