железен кей – купове
от въглища и сяра - отраженията им
се разтварят
в скуката
на една есхатология
сред зелени водорасли - алвеоли
на удавник
полуразмит
но дишащ тежко
в ритъма на мъртвото
течение
бавната вода
над дъното
над потопеното съзнание
атеизмът - прецедил мътилките
но фиксиран
от ръждиви котви
амфори
с чезнещи естетики
в седимента от черупки
мъртвата вода -
на всякое пристанище
и отпечатъка ти там
с аурата
лунна
и петната
на мазута