 Приказки /
Приказка за двете принцеси |
Приказка за двете принцеси
12.06.06 14:48 Автор:сп. “Елексир на Живота”, бр.2 - 2000 | |||
|
В приказките е скрита Истината Из „Книга на загадките" В едно приказно царство, безкрайно отдалечено по време и пространство от нас, царувал някога цар Абарам в почести и слава. Добър и справедлив бил царят, но тайна мъка глождела неговото сърце и тъмни облаци забуляли лицето му, когато погледът му се отправял към неговите две дъщери. Принцеса Мая била надарена с чаровна красота. Времето й минавало в кипрене пред огледалата и в уреждане на блестящи приеми. Навсякъде, където се появявала, разговорите секвали и тя ставала център на внимание. Но това бивало за кратко. Защото принцесата имала фатален недостатък: бъбрела непрекъснато и на висок глас, без да може да спре ни за миг. Тези, които неуспявали навреме да се спасят от нейната компания, получавали тежко главоболие и започвали да говорят сами със себе си. Другата принцеса - Добра - вярна на името си, била известна с милостивото си сърце и добрите си дела. Навсякъде тя уреждала благотворителни дейности за бедни, болни и нещастни хора. Погълната обаче в разрешаването на чуждите проблеми, тя не обръщала внимание на себе си, на своята външност и изкуството на женския чар й било напълно непознато. Всичко, което липсвало на едната от принцесите, било чрезмерно развито в другата и те взаимно се допълвали, образувайки завършен образ. Времето минавало и царят се видял в чудо, търсейки достойни съпрузи за своите странни дъщери. Историите около тях ставали все по-сериозни, а молитвите на благочестивия цар - все по-горещи, докато веднъж (както често става в приказките), на вратата на двореца похлопал възрастен странник. Било краят на зимата, когато вледеняващият студ започвал бавно да омеква. - Откъде идеш, странниче, и какво ще желаеш? - спрели го при портата. - Бог ме праща там, където е дошло време да се дамаскина лъжата и където хората са най-близо до Щастието - отговорил човекът с глас, в който се чувствала магическа сила. - Отведете ме при вашия цар! - ...Мога да се справя с всеки враг и да изляза с чест от всяко положение - привършвал царят своята изповед. Но с проблемите около тези дъщери се чувствам в капан, от който не мога да се измъкна. С какво, божи човече, съм оскърбил Бог, че ме тъй наказа? - Обичал си две жени едновременно, царю Абарам – отговорил незабавно ясновидецът на последния въпрос. Ти си ценил своята добра и благочестива съпруга, но в същото време сърцето ти е тичало след кръшния стан на една жена без сърце. Ти знаеш, това е било отдавна, през дните на твоята младост. Сега, ти имаш дъщерите на твоите желания и не бива да се оплакваш, че Бог е несправедлив. Защото Всемилостивият ти помага да научиш уроците на твоя живот. Разбра ли сега причината за твоя проблем, за да минем по-нататък? - Божи човече - рекъл изуменият цар - ти виждаш с такава лекота и в най-скритите ъгълчета на човешкото сърце и то дела, които самият аз съм забравил! Сега усещам моята вина, макар да не разбирам добре Божието наказание и кога ще свърши този урок. - Дал си живот на твоите желания - повторил мъдрецът на своя символичен език. - Сега ти мислиш, че проблемите ти ще отпаднат, ако задомиш дъщерите си и ги осигуриш далеч от теб. Проблемът се корени в двойствената природа на твоето сърце, а не - вън от теб. Ще помогна да се изпълни желанието ти, за да научиш още един урок В твоя живот. Оттатък морето има приказно царство с двама принца, които ще вземат с радост дъщерите ти за съпруги. Зимата свършва, ледът от пристанището на твоя живот се топи и след седмица може да потеглиш на път. Зарадвал се старият цар и заповядал да стегнат най-хубавия му кораб, за да потегли със странните си дъщери. Драмата в приказното царство Голяма изненада ги очаквала там. Всичко било толкова красиво, колкото може да бъде само в приказките. Редът в градината и двореца се поддържали под ръководството на двамата принца, щастливи със своето изискано възпитание и образование и нещастни със своите недъзи. Защото първият, голям естет, бил глух, а вторият - чувствителен и добър, страдал от слепота. Първият принц изгубил своето спокойствие, когато видял за пръв път Мая, а вторият - когато усетил нежната ръка и грижата на Добра. - Светът е красота - казал първият принц вдъхновено. - И аз намерих най-красивото цвете на земята! - Светът е доброта и хармония - казал вторият в унес. Най-после открих тази, която ще ми помага и обича цял живот! - Намерихме Щастието - обявили те. Не бива да се чудим на влюбените. И ние не виждаме недостатъците на любимите си. Любовта прави тази магия. Тя затваря очите за грозота и недъзи. През пролетта били вдигнати едновременно две пищни сватби и клоните с розови цветчета скривали нежността на техните безкрайни ласки. Природата така е повелила: всички сватби да бъдат щастливи през медените месеци. Но, времето на удоволствията бързо отминава. В екстази и игри неусетно се търколили пролетните месеци. Лятна буря в райската градина Дошло лятото. Грейнало силното слънце и извадило всичко наяве: отвън - в Природата и отвътре - от човешката душа. Младоженците отново усетили недъзите си. Към края на лятото в душите им се надигнал бунт. Тогава вълшебникът отново се появил. - Каквато е прекрасна Мая, колко ли сладко говори! Ако можех да чуя медения й глас, щастието ми щеше да е пълно - Въздишал първият принц. - Отвори ушите ми, вълшебнико, да чувам тази музика! - Колко ли е красива моята добра фея - говорел втория принц. – Ако можех само да я зърна, друго не бих искал от съдбата. Вдигни завесата от моя взор, вълшебнико - молел се той. - Хората никога не са благодарни на това, което имат - казал си тъжно магът — и се стремят към своето нещастие като наивни пеперуди към гибелен огън. - Не знаете какво искате! - опитал се да ги спре той. - Много добре знаем точно какво искаме - прекъснали го те в един глас. И ако ти наистина си от белите вълшебници, които правят само добри чудеса, ще премахнеш нашите недъзи и ще ни направиш истински щастливи. Ако не си - изнасяй се от кралството с твоята съмнителна наука, докато не сме издали друга заповед! Защото за това, което си направил досега, не е необходимо да бъдеш вълшебник. Това може да направи всеки сутеньор... - Достатъчно! - казал магът и вдигнал ръка. Което човек сам си направи, друг не може. Учете си уроците тогава! Промяната била мигновена. Реакциите на двамата - също. Песента на птиците, ромонът на фонтаните и жуженето на пчелите огласили безмълвния дотогава свят на първия принц, който моментално хукнал към покоите на своята любима. Поразен от багрите на светлината, вторият принц прикрил очите си с ръка, захвърлил ненужната вече тояжка на слепец и се упътил бързо към своя дворец. Забравили дори да благодарят за чудесното изпълнение на съкровените си желания, двамата бързали към своите нещастия. - Каква е тази грозотия в двореца и как е влязла тук? - разнесъл се възмутеният глас на прогледналия принц. Нещастната жена сложила ръце на очите си, избухнала в ридание и хукнала навън. Гледайки изумен след нея, принцът бавно осъзнавал истината, и чувствайки се дълбоко излъган, тръгнал Към градината, размишлявайки как е могло да се случи тъй, че да обърка живота си с такава неестетична връзка. Не се минало и час и на поляната се показал принца с излекуваните уши. Той стискал главата си с две ръце и все повтарял: „... От де ми дойде туй чудо на главата и как да се отърва от него... " - Господи, колко сме нещастни! - стенели и двамата. Хукнали да търсят вълшебника, но той бил изчезнал. Уроците на Мъдреца В настъпилия ад двете нещастни сестри напуснали двореца В ридания и тръгнали през гората към морето. В края на една поляна под клоните на голямо дърво седял мъдрецът и ги гледал със състрадание. Първа го забелязала Мая и се втурнала към него: - Ти не си никакъв бял маг, защото не правиш добри дела, носиш нещастия на хората - затрещяла тя. - Аз ще наредя, ще кажа на татко, аз... - задавила се в гняв. Не трепнал нито мускул по благото лице на мъдреца, който гледал Добра. - И ти ли мислиш като сестра си? - попитал кротко той. - Мисля си с какво разгневих Бог и защо Той е толкова несправедлив към мен. Създал ме е грозна и с недъзи. Дари ме за малко с щастие и бях вече повярвала в Неговата Милост. А сега отново - с тази грозота, без надежда... С какво, мъдрецо, заслужих тази мъка? Винаги съм вършила добри дела и съм видяла резултатите от тях. А вие какво правите? И защо изобщо дойдохте при нас? - Ходя там, където е дошло време да се демаскира лъжата; там, където е необходимо съвсем малко, за да бъдат хората щастливи. Изпълних желанието на вашите любими. А вашето щастие, деца мои, бе градено върху лъжа. Такова щастие е нетрайно. Защото, на лъжата краката са къси и истината скоро я догонва. Не хвърляй хули срещу Бога, дъще! Той е не само всемилостив, но и всемъдър. И на всекиго възлага по една главна задача в живота, за да преодолее един свой недостатък. Не си права и за себе си! Твоята красота е вътре у теб. Не съм виждал по-добра и по-красива душа от твоята. Ти заслужаваш щастие и то е съвсем наблизо. Затова дойдох при теб - за да ти помогна да изнесеш вътрешната красота навън. Ще се изравнят везните на красотата и добротата. Сега, когато започва първият месец на есента, това е лесно. Ще измиеш всичката насъбрана мътилка и ще облечеш чиста, бяла премяна. Ти ще направиш магията, не аз. Затова слушай внимателно какво трябва да правиш - казал мъдрецът, извадил отнякъде музикален инструмент и запял*: Сутрин рано стани, умий се облечи. Бога благодари, книгата отвори, знай ученик си ти - учи, учи. (2) А Слънце щом изгрей мрака да разпилей, дар Божи приеми, в Любов се облечи, знай слуга Божи си - служи, служи. (2) Във бурни страшни дни, кога грехът цари и света злият маг облива с тъмен мрак знай малка свещ си ти - свети, свети. (2) - И накрая - довършил вълшебникът - не забравяй: сестра ти ще ти помогне за някои съвсем дребни нещица... Метаморфозата започнала. Още докато Мъдрецът говорел, надежда изгряла по разплаканото лице на Добра. Притихнала, тя изслушала внимателно магичната песен и поруменяла при последните му думи. - Аха, значи все пак допряхте до моята помощ - започнала в скоропоговорка Мая, която едвам издържала на толкова дълго мълчание. - Я престани да хвалиш сестра ми и помисли и за мен какво ми липсва? Сигурно нещо още по-малко? Аз съм си красива и моето щастие е още по-наблизо, нали? - Твоята работа е по-трудна - казал сериозно Светецът. - Пътят на Щастието минава през Сърцето. Сестра ти има отзивчиво и топло сърце, отворено за Добро, Любов и Щастие. А твоето е твърдо като каменна залостена врата, през която никога нищо добро не е минавало. Затова ще трябва много да размишляваш какво и защо се случи с теб. Трябва да забравиш живота на външния блясък и да потънеш дълбоко в себе си, където под пластовете лед се крие твоето добро сърце. И ако успееш при това да почувстваш болка от обидите, с които нараняваш хората, то е признак, че има шанс да се размрази тази корава буца и доброто да се прояви навън, като при сестра ти. Сега е време за това... Тогава, не забравяй, сестра ти ще ти бъде водач, не аз. Защото Красота без Доброта е безсмислена и студена. Сега слушай, ако можеш. В това е твоя шанс... И той отново засвирил*: Красотата е що привлича, но добротата се обича. Цветът красив пчелите мами, но нектарът е който храни. Пр.: Красота без доброта е градинка без цветя. Красота без доброта е картина без душа. Бъди красив Божествен цвят, пръскай сладък аромат. Храни с любов и доброта всяка страдаща душа. Сигурно за пръв път в живота си се замислила дълбоко принцеса Мая и за първи път („О, Боже!") усетила болка в сърцето си. Това бил и първият добър признак. Било Първа есен... Всичко туй се случило някога много отдавна. Далеч от нас е било царството на принцеса Мая с вкоравеното сърце. Но защо ли легендата ни звучи познато? По-лесно ли е за нас да изпълним заръката на добрия вълшебник? Есенно послание: Мъже, братя, приятели! Огледайте внимателно панорамата на личния си живот! Знаете ли какво точно не достига, за да бъде живота ви пълноценен и щастието ви - трайно? Защото един ден на вратата на вашия дом ще почука един странник. Ще бъде особен - ще каже, че е дошъл да помага и ще ви попита какво бихте желали за себе си. Готови ли сте за отговор? А трябва да сте готови. Защото не знаете кога ще дойде старият маг. Сега е моментът. Защото есента създава условия за изравняване на енергиите от вътрешния и външния живот. Естети, бъдете умни! Интелигенти, бъдете добри! Жени, сестри, приятелки! Огледайте, моля ви, личния си живот! Дали вашето лично щастие не почива на някаква лъжа? Защото е дошло времето, когато старият вълшебник ще почука на вашата врата, ще погледне във вашето сърце и ще демаскира лъжата, ако има такива. Вие не знаете кога ще стане това. Но то предстои да стане скоро. Затова, моля ви, извадете бисерите на вашата душа навън и ги окачете на челото си. Нека те да осветяват пътеката на вашия Живот. А Красотата и радостта от външния живот ги внесете вътре. Нека те зарадват и укрилят вашето топло сърце! Изравнете енергиите на физическия и духовния си живот! Есента дава най-добра възможност за това. Красавици, бъдете добри! Добринки, бъдете красиви! Това е Посланието на Есента. | ||
