из дневника на един луд, нощ

 
на ръба очите ми са сиви петна гледащи отвисоко тъмно е хоризонтът лази в краката ми пронизва облаците дланите сухожилията косите ми са клони без листа есен е зимата затваря очите на къщите две деца сънуват коледа и сини пеперуди на ръба сивото на очите ми поляга в сянката на бях и не искам да бъда тъмно е улицата осветява празнотата полепнала по шията ми боса съм паветата не болят не нараняват сухите ми дни и онзи ъгъл със сгушената тишина на мисълта ми червен и черен едновременно ухаещ на мили отсъствия не спя рисувам думи върху ноктите си притеглям безвремието под кожата по клепачите по ръба отсъствам границата е безумномалка  
не спя 
 

из дневника на един луд, ден пореден

 
вали щипе по бузите и скърца думите танцува по покривите лети с безцветни дихания парчета от дъжд кап кап кап вали и отмива слънцето от хоризонта или хоризонта от слънцето тази нощ нищо не сънувах нито ред не премрежи погледа ми беше нищо и тихо като корена на дървото отсреща постигащо дъното на дъха си с всеки изминал ден вали и дъждее с всеки отминал ден коренът расте и дращи под ноктите на живота си потъва навътре нищо не търси не иска не вижда вали и потъва надолу навътре в топлото вали и е слънце събудено и оросено от капките на новия ден изтичащ по покривите и крилата на белите птици вали  
и се събудих 
 

из дневника на един луд, нощ поредна

 
продължавам да бъда на ръба.... на.... дните си...... движа се на по инерция...... и - накъдето ме духне вятърът....... продължава да ми се отсъства.... разхожда ми се..... отвреме-навреме...... понякога ми се чете..... усмихва...... потъва... отвъд ръба... на деня на нощта на себето....... а постигам единствено уморени очи и ..... фрагментарни сънища.......... и - - - нови дни........ мисля си колко не ми се мисли чисти... чисти мисли ч и с т и не ми се ....... се не ми........ и - - - колаж след колаж фрагмент по фрагмент животът си тече и ме носи по течението си..... вече една година....... ме носи и аз не му се съпротивлявам.... само от време на време усмихвам издълбоко инсайда вдишвам бялото на деня и тъмното на нощта с пълни гърди пиша живо и будно танцувам по ръба ръбя се на ежедневието... на деня и както-обикновеното...... човъркам дълбая с енергия и хъс..... после пак........ кротвам..... се...... се кротвам и пак е течение ден нощ година живот ...... по живот по живот..... колажирам безвремия... точка. 
 
 

из дневника на един луд, ден дванадесети

 
кафе  
то  
покафени  
деня  
а  
музиката  
коя  
то  
ме  
постига  
е  
божествено  
ж  
ъ  
л  
т  
а  
лунна  
и  
сива  
като  
днешната  
мисъл  
в  
косата  
ми  
кафето  
денят  
разпилявам  
по  
върховете  
на  
пръстите  
си  
в  
безцветието  
на  
безмълвната  
клавиатура  
която  
е  
днес  
съм  
д  
н  
е  
с  
а  
може  
би  
утре  
вчера  
вдругиден  
тогава  
а  
всъщонст  
о  
чак  
вам  
пълнолудие  
подметки  
дъжд  
с  
разтворени  
шепи  
и  
глътка  
ти  
шина  
а  
а  
а  
божествена  
нота  
заседна  
в  
гърлото  
ми  
засядам и аз

с

разтворени шепи

разрошени коси сиви мигли и шоколад по дланите

кафяв поради кафето на бездънните ми мисли разрошващи ежедневието ми с всяка поредна глътка време е да се събудя да вдигна завесата без прозорци да наблюдавам себе си през деня през походките на случайни минувачи на пиана и клавиши с причудливи тихи мелодии шептя ще и те и те клавиш по клавиш мисъл по мисъл без и дъх по върховете на пръстите време е да настане време и стихове на целан на без имена само букви в безредията на тишината ми време  
е

из дневника на един луд, нощ единадесета 
 
бутам дните бутам... буденията продължават... ден след ден... живея живот на буксири.........  
понякога се усмихвам 
 

из дневника на един луд, ден десети

 
чета... изживявам лудостта книга-след-книга... импровизирам със себе си доколко как какво докага междувременно: бавно се плъзгам по повърхността на ежедневието си... като сомнамбул следвам задълженията му ред по ред буква по буква.......... многоточие заприщено от запетаи живот убит от делника 
 

из дневника на един луд, нощ девета 
 

у  
м  
о  
р  
е  
н  
о ми е ще импровизирам с времето и пространството ще се п  
о  
р  
а  
з  
ходя...... 
 

из дневника на един луд, ден девети 
 

днес се сблъсках със смъртта човек лежеше на улицата тръпнещ в спазмите на бездънна тъга повръщащ тъмнината на собствените си бездни гърчещ се в болката на дните си сухото му лице чертаеше кръст в съзнанието думите режеха нечовешки миражи зениците плуваха в късове спомени заслепяващи погледа търсещ истинатата в замряло блуждение тялото се извиваше в неистови мълчаливи крясъци дълбаеше късове живот в тясната улица днес видях смъртта бездънна болка в неистови гърчове тъга сред прах от улични тротоари 
 

из дневника на един луд, нощ осма 
 

тази музика пепел от криле на пеперуди струи отвсякъде полепнала е по пода и отмерва стъпките ми всеки път кгато реша да помръдна странни звуци фин пршец от умрели пеперуди полепва по пръстите ми докато пиша такт след такт минута след минута с всяко мое дихание прах от сини бели червени пеперуди кънти в ушите ми струи напосоки бели сини червени червени бели сини прах пепел пе пе ру ди к р и л е.......... не мога да заспя.... пе пе ру ди.......

из дневника на един луд, ден осми 
 

днес пробвах да се разходя улицата леко се клатушкаше притисната от сините облаци които днес обемат цялото небе сенките на дърветата разчупени светофари пронизваха стъпките ми и насочваха погледа ту напред ту назад наляво надясно нагоре надолу с ръката си чертаех трева зелена и сива между пръстите вървях без да бързам с леки и равни отмерени реверанси поздравявах светулките които вероятно поради деня бяха угасили светлините си слънце нямаше но все пак беше ден и светлина която преминаваше през зениците ми и пронизваше мислите ми притискаше ги като карфица на дървения под до стената която винаги поставям около себе си където и да ходя вчера нямаше ден днес обаче е светло облачно и безлюдно разхождам се правя опит да не падна поради люлеенето на улицата и клоните разтилащи сенките си върху нея които непрекъснато ме спъват но аз съм боса и успявам да ги укротя в ходилата си да ги приспя и те започват да ме люлеят тихо и леко ме понасят с тях в стаята си цялата покрита с небе и облепена с огледала те обаче са празни дори онова кръглото от което ме пронизва тиха светлина тази от която извира днешният ден ден е и е светлина аз вече спя и сънувам ходилата ми са обути в сини пантофи боси са камъчетата полепнали по тях боси като сенките на дърветата които все още стискам в шепите си беше ден и аз направих опит да се поразходя 
 

из дневника на един луд, ден седми 
 

днес няма ден всичко е нощ тъмнина извира от очите ми отново съм сянка плъзгаща се по прозореца изтичам правоъгълно по перваза капя на бавни отмерени капки тик-так тик-так тик так днес отново няма ден 
 

из дневника на един луд, нощ шеста 
 

да не говорим  
да зтворим очи и да танцуваме по ръба  
границата е безумномалка  
животът - безумнопределен  
ние - безумни съществования в Празнотата  
 
 
п.п. луната - къде е луната лу-на-та........та..та..т..а......... 
 

из дневника на един луд, ден четвърти 
 

вяло е цепи ме гадно очеболие всичко е като в сън даже мисълта сънува своята будност в опита да разсее вялото бездействие което днес е всичко... 
 
 
 
 

из дневника на един луд, нощ трета 
 
 

из дневника на един луд, ден първи 
 

две секунди отвориха очите ми светлината разкъса ретината дланите се разцепиха пръстите останаха да висят в нищото събличам пижамата поради деня който танцува в шепите дращи ходилата ми и разстила път кафето е безвкусно бяло като празния ден вторачен в слепите ми очи вратата е заключена пътят предначертан боса съм вятърът разпилява мислите ми улицата е топла и тиха пет дървета премрежват погледа хвърчило съм повивам небето отсреща хълмът ми намига приветливо единствената усмивка която някога съм рисувала летя денят пронизва устрема ми падам клоните разкъсват тялото ми пробождат ръцете ми краката ми гнездото е мъртво думите сухи кални и голи дори не мога да изкрещя облизвам разкървавената нощ болното тяло проснато на пода белия сън кървя усмивката е бледа разкривена и плаха тихо е от очите ми надзъртат две бели пеперуди денят пронизва порите на кожата

не спя