 Крейзуни /
Ем не съществува |
Ем не съществува
11.05.08 19:42 Автор:Албена Попова | |||
|
Пресече улицата. Мръсни билетчета танцуваха в праха около спирката. Повървя още малко надолу и в очите му се надигна онази дълга и шумна алея насред която винаги се чувстваше така сам и далечен, толкова свой и чужд. Ръката му познаваше всеки допир на обелените фасади, пейките с пластове стара боя, номерата на къщите, дърветата с високи и гъсти корони като стари градски госпожи, носещи тайни в дълбините стига да пожелаеше някой да спре и да слуша. Нищо не се бе променило тук. След толкова много години, светът завърташе виенското си колело, но накрая винаги спираше на едно и също място - там откъдето си се качил и само лекото замайване припомняше оборотите на движението във високото и вятърът, опитващ се да ти изтръгне мислите. Едно докосване го сепна. Обърна се. - Простете, припознах се! Жената бързо отмина. Леките и стъпки извикаха у него спомен за нещо тръпчиво, но близко и съкровено. Силуетът и се заклещи в правоъгълника на мислите. Тогава си спомни момичето. *** Улицата се завъртя. Тя отвори вратата. - И аз не знам какво искам да напиша - каза той. Цигарата му догаряше в препълнен пепелник, а димът се извиваше гъсто и лъстливо около него. Скъса листа и се загледа в морето шумящо и напиращо сякаш от дълбините на спомените му. - Не, Ем няма да умре в този разказ! Сложи нов лист в пишещата машина и пръстите му овеществиха една друга Ем, която умееше да обича, умееше да плаче, да ревнува и да се страхува от празните стени на спомените. Тази Ем искаше той - крехка и чувствена, малка и стъклена. Да го приласкае и понесе с малките си ръце, с малките си целувки, разкъсала ефирните си дрехи и условности. Неговата, Ем. Истинската, Ем.... И този лист скъса. Не му хареса чупливоста на момента. - Тънко е - каза - стъклото. Кошчето се препълни от смачкани подобия на една неуловима жена. Чуждата Ем, плачещата Ем, топлата Ем, студената Ем... Нов лист: Лъжкинята, порочната, властната, нежната, ранимата... Ем. Нов лист: Потайната, близката, смелата, мрачната... Цялата стая потъна в сивеещи топчета смачкана хартия. После с тях се напълни коридора и хола. Нови листи трупаха грамадата на неутолението. Дори тясната баня бе затрупана. Всичко. *** - След месец го открили. Случайно. Казват, някаква жена, негова позната... Отворила вратата и върху и се посипала планина от хартия. Едва го изровили от купчината, която стигала почти до тавана. Стискал пишещата машина, а устата му била пълна с недоизядена хартия. Успели да я извадят, а на нея пишело - ВСЪЩНОСТ, ЕМ НЕ СЪЩЕСТВУВА! Сега стои притихнал на леглото в психиатричната клиника. Съседи още разказват историят му. И такива неща се случват в живота. Вече нищо не би ме учудило, госпожице. Жената се усмихна мило. - Извинявайте, не се запознахме. Около час бяха стояли на пейката. - Приятно ми е - Жан. А, вашето име как е? Момичето отпи последната глътка кафе от пласмасовата чашка, погледна го и отговори: - Ем. | ||
