аз повече не чух...
 

събуждаш се?
кафе
кафе
закуска в седем
и толкова е равно
че се спъваш 
 

така се дебелее F
така се закърнява
по гънките ти
разгадавам времето -

без смисъл

без крака

без длани
 

така се пристрастяваш F
така се приземяваш
в една измислена тревога
в която нямаш нищо чуждо
 

недей се притеснявай F
недей се притеснявай
ще ти пораснат мислите и вените
и думите ти ще се спукат
преди да можеш да ги вземеш...
преди да можеш да си вземеш F
каквото и когато е потрябвало
 

това не е за теб
не е застанало
с лицето си където е било
така се приближаваш F
така се раздвояваш
квадратите са черно - бели
и от този лабиринт
няма връщане

само прах

само страх

може би друго...

ти нямаш време F
и нямаш много
остана ти единствено каквото
заслужено ще дойде да те вземе


мечтите ти са черни врани

и бягаш

и раняваш

и заплиташ...


най - страшното кълбо е самотата!


така се примиряваш F
така се съгласяваш  
с всичко 
с това което не е трябвало
и трябва
 

някой ден ще забравиш
някой ден
обещавам ти!
в окопите на тишината
най - дълго е въжето на умората
бесилката ти пада в дланите
а възелът затяга се в сърцето 


чертите ти...

така са се разпръснали 
чертите...

далече в мислите е късно

и още 
твърде рано...