sinio.liato

 
sinio.liato

Начало
ИзКазано
НО - ВИ - ТЕ
Крейзуни
Нощни(ци)
На фокус
Приказки
Притчи
Галерия
Визуална акустика
РадиоБлог
DJ MP3
Експерименти
Low's Story
Фото Галерия
Настроения
Downloads
Приятелите
За мен
За контакти
Южен Бряг
Бургас
Времето
Бла - Бла
Цветни Стъкълца
***


Видео YouTube Пътьом Ей така Сайтове Удивително Хумор АниМац Картички Форум

Крейзуни / Ти, мое неочаквано облаче...

Ти, мое неочаквано облаче...
01.08.09 15:48

Автор: Alberta
Всъщност, когато мине достатъчно време, изгубените неща не се намират, просто защото вече са намерени от друг. Важното е да се пазят, когато са твои. 
И да се взимат навреме при евентуално изтърване. 

Аз, като един разсеян човек, често забравям, изоставям и губя разни неща. Но си давам сметка, че вероятно за да се е случило, те не са били мои. 

И все пак, няма нищо по - хубаво от неочакваното време, защото никога не се знае от кое облаче ще се посипят забравените ни усмивки. Вярвам в това единствено вълшебно небе! Вярвам, че е моето!

Има едни такива неща обаче, които не успяват да станат твои. И колкото и да ти харесват, когато ги подържиш известно време започваш да усещаш, че стават все по-студени, неразбираеми и чужди, докато накрая съвсем се вледенят в ръката ти и дори 40 градусовата температура не може да ги разтопи. 
Даже напротив - пръстите ти измръзват до посиняване и единственият ти инстинкт е да ги пуснеш, защото никой не обича неестествен допир. 

Б-р-р-р....

Има и други едни неща, които много приличат на онези механизирани човечета с навиващ се механизъм. 
Щрак! И движенията започват. Първо много бързо. Толкова бързо, че едва не изхвърчат от ръба на масата. 
После, оборотите се забавят и механизма им започва да буксува. Накрая съвсем спира, а ти се чудиш дали отново да завъртиш ключето, или е по - добре да си спестиш замайването и временната еуфория?! 
В крайна сметка се изморяваш от еднаквостта на моментите, а повторенията им предизвикват 
д-ъ-ъ-ъ-ъ-лги-и-и, отегчени прозявки. 
И привключваш на скорост. 

Така де, рано е за заспиване!

Има обаче едни различни неща. Малки и топли, нежни и истински. Твои! Те пазят. И помнят. И знаят. 
Същественото, а не подробностите! 
Движението не е пътна гара и Любовта не е разписание за самотници. Те могат. И искат. И правят. 
Мечтите, а не умората! 
Не смятат и не разчертават времето. Не слагат на везни живота си. Понякога са тъжни и не крият. Сълзите им разкъсват пречките. Преодоляват всякакви сезони. Кръжат над теб и кацат във душата ти. Така ще ги познаеш в тъмното! Крилата им разцепват и завихрят въздуха... 

Но само този вятър е попътен!


 











 

Аз съм 
всичките тези неща.

Ти си 
всичките тези неща.

Повдигни този вятър 
и да сбъднем небето!

Ти, мое неочаквано облаче...







 

0.0384