помниш ли как пътувахме К

там където никой не успяваше

по онези дълбоки улици

които подреждат сезоните

като цветни стъкълца

в калейдоскоп?

ти питаше

а аз не знаех К

по паркове

до хора

и места

цигари

дъжд

кога сме се размили

и изчезнали

в онази плоска и гигантска локва!?

навярно сме разместили посоките

или набръчкахме лицата си

до толкова че да не можем

минавайки да се познаем

не ти се сърдя К

не ти се сърдя

н е м о ж е м в и н а г и д а о т п ъ т у в а м е




понякога дори е нужно

да се закотвим в гъстите треви

и давейки се пак да оцелеем

с единствената мисъл че успяваме

да се откопчим от матрицата

а всъщност

се спасяваме от себе си

от себе си

и другите съмнения

телата ни се трансформират

под други имена и знаци

променяме

косите си

усмивките

но вътре си остава същото