помниш ли как пътувахме К
там където никой не успяваше
по онези дълбоки улици
които подреждат сезоните
като цветни стъкълца
в калейдоскоп?
ти питаше
а аз не знаех К
по паркове
до хора
и места
цигари
дъжд
кога сме се размили
и изчезнали
в онази плоска и гигантска локва!?
навярно сме разместили посоките
или набръчкахме лицата си
до толкова че да не можем
минавайки да се познаем
не ти се сърдя К
не ти се сърдя
н е м о ж е м в и н а г и д а о т п ъ т у в а м е
понякога дори е нужно
да се закотвим в гъстите треви
и давейки се пак да оцелеем
с единствената мисъл че успяваме
да се откопчим от матрицата
а всъщност
се спасяваме от себе си
от себе си
и другите съмнения
телата ни се трансформират
под други имена и знаци
променяме
косите си
усмивките
но вътре си остава същото