Госпожа, Ц,

/същата отгоре-надолу, или обратното ?!/,

пак танцува степ

в коридора на приземния етаж.

А, после ...

На първия, усмивката ѝ се заключва.

Прибира всичките си тайни в малка чантичка.

На втория етаж ти кима.

Главата ѝ ще се търкулне сякаш ...

На третия поглежда към шпионката –

онази баба пак я наблюдава –

нахалница, как смее да посяга

на хорското изкачване по стълби!

Четвъртия го взима бавно - бавно,

а погледът ѝ се разпъва шумно ...

На петия се спира за почивка.

Кашля.

Кутиите с цигари натежават,

обаче още не е стигнала до тази,

която някога ще я пребие.

Над шестия прелита късо,

към седмия където е небето.

Пък казват,

седмото небе е трудно постижимо,

понеже асансьорът не работи!

Съмнявам се дали изобщо

ще може някой друг да го отскочи!