нали ти казах Об

никой не успява да (Об)върже времето...

не си личи, не си личи

причината за бурята отвътре

обезсолих посоките, вратите, думите

кривих си мислите ...

успях да залича мъглите ѝ

да я изстръгна някак си

дълбоко!

това изчерпване

което пристрастява

е само вик

е само миг

към другото

 

забрави всяко съчувствие

залепи си лицето

отхапи си ръцете ...

няма нищо и нищо и нищо

в тази тлъста умора от знаци

 

изчопли този ребус

зачисти му началото

от тук - до квадрата на сМислите

преди да са ти свършили обувките

преди да се е свършило изобщо ...

 

застани!
 

на върха на прогнозата

встрани от миражите –

там небето пердаши всяка романтичност!

 

начупи настървено стремежите

задраскай намеренията

край този прилив

който зяпа алеята за срещи

 

доказано токсични са!

 

по студените им ръбове нехая

с последната депресия на синьото

 

р а з д е р и

тази лудост

отрежи ѝ косата

извади ѝ окото

и не питай, не питай ...