Живеел някога такъв глупак,

че до уши се влюбил в котка.

Със нея се разхождал от зори до мрак,

спял с нея нощем след разходка,

със нея на една софра ядял

и най - накрая за жена я пожелал.

Обърнал се към Юпитер с молба гореща

да я превърне във девица с хубост дивна.

Изпълнил Юпитер молбата му наивна -

за чудеса ръката му е веща ...

Молителят едва не полудял от радост,

любимата си гали той, прегръща я, целува

всяка букла

и гизди си я като кукла.

А годеницата му тръпнела от сладост!

Топяло се сърцето и на градска фукла:

женихът не е стар, богат е, при това е личен -

от Котарак къде - къде е по - различен!

Веднага вдигнали те сватба с песни, с пляски.

Щом гостите се разотишли, с нежни ласки

във вечерта със цвят на теменуга

съпругът засъбличал своята съпруга.

И тя самата го целувала, от страст пламтяла.

Но изведнъж, нанейде изтърчала.

Открил съпругът с горестна въздишка,

че под леглото гонела тя мишка.

Не мисля, че поуката е само за красавици:

ни бог, нито любов променят стари навици.