 Приказки /
Приказка за Лека Нощ |
Приказка за Лека Нощ
22.10.06 16:07 Автор:Alberta | |||
|
А сега - преди възглавничката да ме е омагьосала, ще ти
една мъничка, ама съвсем миниатюрна приказчица:
Веднъж единствената звездичката от Голямо Тъмничарово, която била толкова любопитна, че си пъхала розовото носле навсякъде, видяла отражението си в едно езерце и взела, че се
влюбила.
Ай! Колко странна и хубава и се виждала другата от отражението.
  Щом едната се завъртала и другата хоп, веднага правила същото.
 А когато и се усмихвала, от водата надничала същата весела
физиономийка.
   Така изминали неизвестно колко тъмни нощи и незнайно колко
дълги дни.На звездичката толкова и харесало, че неусетно се
приближавала още и още....
/любопитна си била, както споменах/.
Докато накрая се навела да целуне
 другата и
Цоп!
Хлътнала в езерото.
 Намокрила си дрешките, горкичката.
Златната и косичка се сплъстила, а зелената и панделка клюмнала, като
откъснато листо.
 Заплакала звездичката.Розовото и носленце станало червено, а
кърпичката не могла да събере всичките и сълзички.
   Толкова дълго плакала...Ама толкова дълго, че езерцето се напълнило с
вода и се превърнало в река.
 Каква ти река?!
 Не, не в река а в Море, Океан... "А от океана изскочили двадесет жабчета, малки и зелени като аналгин-
хининови хапчета"
/това е от едно стихче, което някак си съм запомнила/.
Жабчетата се разквакали и събудили Облаците.
 Облаците се разсърдили и повикали - Светкавиците.
Те пък така засъс-с-с-с-кали,
че
настанала една бъркотияяя...
Не е за разправяне.
 Звездичката
 , толкова се стреснала, че от страх се разпръснала на милиони и милиарди, малки, светли точици.
 И от тогава и до ден днешен на небето нощем винаги се появяват малки,
мигащи и леко уплашени звездички.
    Какво ли не се случва по света.
Ако не вярваш - отвори прозорчето и ще видиш!
     
 Приказката е с посвещение.
Всички авторски права са запазени.
 Автор: Alberta - Питър Панкова
 | ||
разкажа
