ЦВЕТНИ ПРИКАЗАЛКИ

СИВА

Какво ли ще е, ако този свят красив осъмне ненадейно утре сив? Цветята ще поклащат сиви чашки, тъй сякаш са поли на Пепеляшки...Тревите ще личат едва-едва като набола дядова брада. Сред сивите умислени дървета унила Сива шапчица ще крета...Снежанка, с бузи сиви като прах; принцеса върху сиво зрънце грах... ще имат малки сивички мечти. А сбъдват ли се те или почти?

Петелът, до перчема посивял, каква ли сива песен би изпял? Навярно звуци дрезгави и диви, подобно пушек - сиви и лютиви...

О, не! Не искам вече да се чудя! Копнея в цветен свят да се събудя! А сивотата...Нека сивотата да съществува, ала само във мъглата.

ЧЕРВЕНА

Утро - разпукана диня, сълзи...Захарна струйка в небето пълзи и след минута изплува червен, палавник сънен – новият ден! Хуква, подире си стъпки реди: макове, макове - ясни следи...Спира и багри в ливади, в градини: ягоди румени, шипки, малини... Нека да види целият свят колко е весел червеният цвят!

Като калинката – капка зора и като есенна стара гора; като калпаче на мъдър кълвач, като лисича опашка по здрач...Нека узнае целият свят колко е топъл червеният цвят!

Вечер заспива, загърнат в сумрак, залезът – старче с ален мустак.

ЖЪЛТА

Слънчо намисли с жълта боичка да боядиса по пътя си всичко! Първо помилва с длани нивята и засияха в жълто житата. После в поточето цопна и ето – слънчеви зайчета припкат и светят, и като златно поточето блика покрай изгрялата жълта иглика!

Жълто – по човката на врабчето, жълто – в къдриците на детето, а пък жълтурчето вири носленце, сякаш намига с жълто оченце! И се завърта земята във кръг – жълта, подобна на пресен жълтък...

Цял ден рисува Слънчо с лъчите, капнал е вече - затваря очите. Ала, преди да заспи в планината, свойта картина надписал е: “Лято”.

ЗЕЛЕНА

Едно зелено буболече замисли се и тъжно рече:

- От кой така е наредено – като трева да съм зелено? Костюмът ми по мярка шит е, пък не изпъква сред тревите! Изглеждам, сякаш съм невидим... – изхлипа то с гласец обиден. – Ех, как мечтая за блестящ, сияещ отдалече плащ!!!

Внезапно слънцето напече зеленичкото буболече и чудо! – в гладките крилца изгряха мънички слънца.

– О, щастие невероятно – та аз съм златно, златно, златно!

Обаче, както често става, след миг бедата се задава в лицето на доволна сврака, която гладно с човка трака:

- М-м-м, майски бръмбар за ордьовър! Какво бижу, какъв шедьовър! Обичам хапките красиви...Аман от буболечки сиви!

- О, майчице! – дочу се крясък – Защо ми беше този блясък! – и буболечето се сгуши под схлупено листо от круша.

Наоколо - треви зелени...

– Красиви,...също като мене! – засмяно под мустак си рече зеленичкото буболече.

Прозя се...даже ми се струва – зелени сънища сънува.

СИНЯ

Нейде в бездънния син океан синя медуза шие юрган и го бродира с морски звезди, та като звездно небе да блести...После пощипва по сините бузки своите палави сини медузки и ги приспива с две раковини, дето припяват приказки сини...

Люшкат безкрайните сини вълни сто водорасли със сини ресни. Сини делфини нещо свирукат, рибките сини шушукат- бълбукат...А океанът скришом гребе синьо от синьото звездно небе, за да осъмне – син великан,...по-син дори от мастило в буркан!

Тази история пазя във папка – спомен от малка мастилена капка.

РОЗОВА

През розовите очила по детски всичко розовее - прелита розова пчела и капе розов мед след нея! Същински захарен памук, глухарче розово се люшка, над него кос – свирук-свирук! – издува розовата гушка...И розов като сладък сок, ръми дъждец на сладки капки, в пенливия бъбрив поток цамбуркат розовелки-жабки...Сред розовия треволяк се щура розова пътека, отнейде като розов сняг тополов пух се сипе меко...Врабчета с розови перца кълват трохи порозовели, изгряват розови слънца и вечер розова се стеле...Блещука розова роса по вечнорозови елхици и баба, с розова коса, поднася розови мекици...

Потънал в розова мъгла, светът намига и се смее - през розовите очила по детски всичко розовее!

ЛИЛАВА

Маранята оцветява сенките ни във лилаво. Лавандулова поляна пени аромат в лила… Люлякът пък - сън разцъфнал, над главите полюлява приказната си прохладна кринолинена пола. И ухае, и нехае за лилавите вихрушки и за облаците, тъмни от лилав забързан дъжд, и си прави пак оглушки за лилавите градушки, дето всекиго събличат със замах и отведнъж… Сенките ни се разтапят - здрачът ласкав ги прегръща и след миг ще бъдат люляк, лавандула, сън лилав…